Думата „мирадж“ на арабски език означава „възнесение“.

Според ислямската традиция в тази нощ при пророкът  Мухаммед идва ангел Джебраил, който на гърба на крилато бяло животно, подобно на муле и наречено „Бурак“, го откарва (превозва) от храма "Месжиди-Харам" в Мека до храма " Месжиди-Акса" в Йерусалим. Там той изпълнил молитвата намаз, начело на всички останали пророци, които също се озовали там. Последвалото му изкачване в небесата, където се среща с Всевишния Аллах, е известно като Мирадж.

В свещения Коран по повод това пътуване се казва: „Всечист е Онзи, Който пренесе Своя раб нощем от Свещената джамия до Най-далечната джамия, околностите на която Ние благословихме, за да му покажем от Нашите знамения“.

Според тълкувателите на Корана „Свещената джамия“ е Кябе (Кааба) в гр. Мека, а „най-далечната джамия“ е Месджид-и Акса в Йерусалим.

Празниците винаги са свързани и с различни народни обичаи и традиции. С течение на времето във всеки географски и етнически район се раждат различни традиции, извън религиозните норми и догми.

Сигурно малко хора знаят и са чували, че на празници домакините мюсюлманки в Североизточна България раздават домашно приготвени,  тестени храни в памет на починалите си близки, с цел да бъдат отправени молитви за успокоение на душите на починалите.

Една от традициите е вечерта четвъртък срещу петък или по време на благодатните нощи като нощта Мирадж, домакините да приготвят катми и да ги раздават на съседите си.

В други региони, повлияни от „модерното време“, катмите са изместени от готови купени милинки, сиренки и други храни хранителни продукти като вафли, меденки, бонбони... Но, както казват мюсюлманите, „Важни са намеренията. На всекиму се дава според намерението му.“