Регистриране на потребител

или Отказ
Часът е: 3:21

45 години от обявяването на Ветово за град Избрана

45 години от обявяването на Ветово за град Снимка: © Мехмед Сеферов

Има дати, които се помнят дълго време. Има събития, които оставят отпечатъка си в пожълтелите страници на историята. Едно такова се случва на 4 септември 1974 г. – точно преди 45 години,

когато село Ветово е обявено за град. В навечерието на юбилея разговарях с дядо Стефан Станев, който е роден тук, във Ветово, през 1931 г. В следващите редове ще ви представя спомените му и ще се опитам да ги анализирам, за да видим състоянието на Ветово в периода на социализма и по-точно през 60-те и 70-те години на XX век.

„Тогава беше на мода по-големите населени места да ги обявяват за градове. По-интересното е, че преди това са правени опити Ветово да бъде наречено град, но тези опити не са успешни и освен това Ветово беше станало населено място с около 6000 души – 6300 и няколко човека. Въпросът е, че по това време хората почти до един бяха заети в работа, имаха работа, основно в ТКЗС. Ние бяхме стигнали до положение ... в ТКЗС работеха над 2000 души. Или, с други думи, основният работодател беше ТКЗС. И при това положение от дейността на ТКЗС до голяма степен зависеше икономиката на Ветово. Междувременно бeше открит и шивашки цех „Арда", където работеха около 30-40 жени. Освен всичко, във Ветово по това време се откри Промкомбинатът „Подем". Съществуваше гарата с нейната дейност, като товаро-разтоварна дейност, зърнени храни, мината с вагоните, на които се товареше пясък. С други думи, обликът на Ветово вече се определяше не само от ТКЗС, а и от икономиката и развитието на другите отрасли и главно от промишлените отрасли. На практика ставаше така, че икономиката на Ветово постепенно придобиваше промишлен характер. Докато беше време, когато ТКЗС беше основният работодател, сега вече в мината започнаха да работят над 250-300 човека и то предимно хора от Ветово, Глоджево, Смирненски. При това положение за населението на Ветово се осигуряваше една постоянна заетост, а като има заетост... може и заплатите да не са били кой знае колко високи, но хората имаха доходи. През този период се получаваше така, че и добивите, които се получаваха от селското стопанство, бяха добри. Междувременно беше укрепнало и животновъдството в ТКЗС – прасета, птици, овце, крави. Хората не се обиждаха от това да работят и да произвеждат и да се занимават с нетрадиционни за тях дейности. Между впрочем, в ТКЗС започнаха да се внасят и по-високопрозиводителни машини, като К-700, като Т-150, като комбайните, клас доминатор. Изобщо селскостопанската техника стана по-модерна, по-високопроизводителна. На тази основа вече и работите, които можеха да се свършват, се свършваха по-добре. Имаше и тогава някои работи, които правеха впечатление. Туй беше времето, когато започнаха да се назначават във Ветово като стопански ръководители хора неветовчани. Туй беше времето на АПК (Аграрно-промишлени комплекси – бел. моя, О.А.), на ПАК (Промишлено-аграрни комплекси – бел. моя, О.А.). Но все пак, по това време се поддържаше малко така местен патриотизъм, развиваше се художествена дейност към читалището, имаше живот във Ветово, докато впоследствие общественият живот във Ветово действително позакъса и стана някак чуждо за Ветово, ветовчани започнаха да не се чувстват ангажирани към Ветово. Всичко това дава отражение. Години наред е предлагано Ветово да стане град, но политиката на Партията (Българската комунистическа партия – бел. моя, О.А.) тогава беше по-големите населени места да бъдат обявени за градове. На този процес се казва урбанизация. Като се обяви едно населено място за град, търговската мрежа се модернизира, създават се повече работни места, създават се донякъде и промишленост. Тогава се организираха и художествени програми, гостуваше театър от Разград, от Русе. Имаше по-деен културен живот в населените места. Хората възприеха обявяването на Ветово за град нормално. Най-главното е, че всички очакваха да има действително подобрение на живота във Ветово. На първо време подобрението се почувства в търговията, в снабдяването на Ветово. В обществения живот на Ветово настъпи известна промяна към активизиране и разнообразяване на културните прояви. Ветово като град първите години беше посетено от редица народни певци, певици, даже по това време и Лили Иванова е идвала във Ветово. С други думи, интересът към Ветово се повиши. Реално погледнато. Имаше официално честване, гости, събрани в читалището. Ние от ТКЗС организирахме надпяване в Лагера, с участието на всички бригади. Интерес имаше."

Процесите, протекли към края на 60-те и началото на 70-те години във Ветово, ускоряват темповете на урбанизация и Ветово постепенно от село се превръща в селище от градски тип. Поминъкът на жителите му се осигурява от :

– ТКЗС „Христо Ботев" – основен работодател във Ветово, над 2000 души работят там. Разполага с ок. 80 000 дка. земя. През периода 1958-1969 г. председател е Тодор Дерменджиев, сменен в началото на 1969 г. от Тончо Тонев. През 1971-1972 г. председател е инж. Николай Сейков Ганчев, при чието председателство стопанството се модернизира.
– АПК „Клемент Готвалд" – създаден е през 1971 г. с председател Тончо Тонев (1971-1972 г.)
От огромно значение е постоянното нарастване на общата продукция :
През 1966 г. – 6 085 000 лв., докато през 1959 г. е близо 2 396 000 лв. Тоест за 7 години приходите са нараснали близо 2,54 пъти. Цифрите за 1972 г. са впечатляващи : 16 863 000 лв. Продукцията е нараснала близо 2,77 пъти.
– Промкомбинат „Подем" – с ликвидирането на ТПК „Нов живот" – Ветово през 1971 г. се основава комбинатът „Подем".
- Фирма „Каолин" – работодател на близо 300 души от цялата община.
– Маслобойна в „Татарската" махала – производство и търговия с олио.
– Военно поделение 85 820.
Обликът на Ветово видимо се променя. Разрушават се старите къщи и на мястото им се построяват едно- или двуетажни къщи от камък и бетон. През 1944 г. в селото е имало близо 700 къщи, а през 1972 г. – над 1550. Във всеки новоизграден дом има баня и кухня. Почти всеки дом разполага с телевизор и радиоапарат. Центърът на Ветово е с нови широки улици.
Развива се и съобщителната мрежа. Към 70-те години във Ветово броят на телефонните постове е над 150. Прокарани са и телефонни връзки с град Русе.
Във Ветово се развива активна културна дейност – най-вече в Народното читалище „Н. Й. Вапцаров". Всяка година то се сдобива с нови книги с цел ограмотяване и образоване на населението. Статистиката от 1973 г. сочи, че читалището разполага с над 12 000 тома литература и над 1200 читатели. Към него има и киносалон. Построено е училището „Васил Левски", където работят над 50 преподаватели и учат близо 600 ученици. Стефан Станев разказва, че когато тогавашния държавен глава Тодор Живков посетил Ветово, се срещнал с Ветовската ловна дружина и ги попитал от какво имат нужда ветовчани. Те му отговорили, че се нуждаят от голямо училище. И така с помощта на Т. Живков било изградено сградата на училището „Васил Левски" във Ветово.
Полагат се грижи и за децата, като на мястото на бившето училище „Христо Ботев" се създава целодневна детска градина, посещавана от близо 180 деца. Във Ветово работи здравна служба с лекари Любомир Минковски и Колю Кожухаров, а зъболекар е Арман Чакърян. Функционира и аптека. В Родилния дом на Ветово на година се раждат близо 80-100 деца. Акушерки там са Мейва Абдулова и Горка Дерменджиева.
– Дейност развива Потребителна кооперация "Клас" (1948-1974 г.), която през 1974 г. се преименува на Градска потребителна кооперация "Наркооп". Разширява се търговската мрежа – създават се магазини за хранителни стоки, платове, трикотаж, облекло, мебели, обувки и два ресторанта.

Посочените предприятия, учебни и здравни заведения и търговски обекти са резултат от процеси, които протичат във Ветово през 60-те и 70-те години на ХХ век. Те променят облика на селището и то все повече се отдалечава от типичната представа за селото и се доближава до тази на града от модерното време, който е силно повлиян от развитието на промишлеността. Тези процеси за общи за страната и се поощряват от комунистическия режим, който се стреми да утвърди развитието на България не само като аграрна, но и като промишлена страна. Така промените в духа на протичащата урбанизация, постигнати най-вече с усилията на самите ветовчани, водят до официалното провъзгласяване на Ветово за град. Това става на 4 септември 1974 г., когато Държавният съвет на НРБ издава Указ № 1942, с който обявява село Ветово за град.

Честит юбилей на всички жители на град Ветово!

Да пребъде нашият градец во веки веков!

Октай Алиев – историк, краевед

 

Последно променена в Сряда, 04 Септември 2019 20:20
Оценете
(8 гласа)
Прочетена 585 пъти
Ludogorie info

www.ludogorie.info

Оставете коментар

Пояснителен текст относно коментарите...

  1. ТОП
  2. КОМЕНТАРИ
  3. ТАГ