организатор и ръководител на българското националноосвободително движение.
Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово. През 1858 г. приема монашеството в Сопотския манастир под името Игнатий. През 1861 - 1862 г. участва в Първа българска легия, където заради храбростта и ловкостта му е наречен Левски. През 1864 – 1867 г. той учителства във Войнягово, Карловско, и в с. Ени кьой, Тулчанско. През 1867 г. се прехвърля в Румъния, за да се включи в подготвяните за преминаване в България въоръжени чети. Включва се във формирането на Втора българска легия (1867-1868). Осъществява две обиколки в България през 1869, по време на които изгражда първите революционни комитети в България - в Ловеч, Плевен, Карлово и Сопот. Същата година създава в Букурещ, Румъния, Българския революционен централен комитет (БРЦК), а на следващата година се връща в България и изгражда Вътрешна революционна организация в страната. На Общо събрание на БРЦК в Букурещ през 1872 Васил Левски е утвърден за "главен апостол на цяла България, Тракия и Македония". На 27 декември (ст. ст.) 1872 г. е заловен от османските власти в Къкринското ханче в село Къкрина, Ловешко.
На 15 май 1903 г. в Карлово е направена първата копка на паметника на Васил Левски и е организирано голямо тържество, на което присъстват княз Фердинанд, министри, общественици. Паметникът, дело на скулптора проф. Марин Василев, е завършен и открит през юни 1907 г.
