Много неща са известни за сравнително краткия живот на Ботев, който остава в паметта на българите и не само като революционер и предводител на чета през Априлското въстание, но и като един блестящ публицист. Той добре борави със словото и перото, за което допринася и неговата езикова подготовка.
„Според информацията, с която разполагаме, Ботев е владеел писмено и говоримо освен родния си език – турски, руски и румънски. На него дължим преводи на много материали, които излизат в тогавашната руска революционна преса. Те стават достояние на българската революционна емиграция чрез вестниците му“, разказва историкът д-р Чавдар Ангелов, директор на Национален парк музей „Шипка-Бузлуджа“
Особено ценно за българските революционери са познанията на Ботев по румънски език.
„Всички казват, че той го е владеел прекрасно. Ботев е бил човекът, който основно е ходил да изважда хъшовете от ареста“, заявява историкът.
В историографията все още съществува спор дали поетът и революционер е знаел френски език. „Има данни, че Ботев ползва и френски. Води се спор в научните среди дали той лично е написал текста на оневинителното писмо, което е предал на капитана на легендарния параход „Радецки“ и с което поема вината за отвличането му. Някои историци смятат, че той само е подписал текста на писмото, което е на френски“, посочва д-р Чавдар Ангелов.
Според него при всички положения доброто познаване на водещия международен език – френския, който днес е заместен от английския, е позволило на Ботев да бъде добре осведомен по актуалните въпроси на деня. „Това без съмнение се отразява и върху качествата на неговата публицистична дейност. Става дума за всички онези статии по Източния въпрос, претенциите на сърбите спрямо българския народ, тогавашната политика на Русия спрямо Османската империя“, смята историкът.
„Ботев е полиглот и тази добра езикова подготовка му е позволила да се превърне в легенда, която днес всички българи почитаме и уважаваме и така ще бъде вовеки веков“, подчертава д-р Чавдар Ангелов.