Регистриране на потребител

или Отказ
Часът е: 3:45

Крум Зарков: Политиците се страхуват от Гешев и Пеевски

Крум Зарков Крум Зарков

 Интервю на Крум Зарков от БСП за "Свободна Европа"

- Г-н Зарков, ще участвате ли в дебата, иницииран от ГЕРБ, за промени в Конституцията?

- Имаме позиция по темата и тя е, че не трябва да се занимаваме с тази тема. Тя е изкуствено създадена с едничката цел да обърка хората в основателните им и ясни искания, да създаде напрежение и да отложи неизбежната оставка на кабинета, а и на главния прокурор.

- Откога БСП започна да иска оставката на главния прокурор?

- Бяхме резервирани по темата избор на главен прокурор. По време на избора имаше доста и основателни критики към нас, че не сме достатъчно активни. Това беше продиктувано от разбирането ни, че законодателството не е отредило роля на политическите сили и парламента в тази процедура. След което Иван Гешев в серия от свои действия доказа, че изпълнява ролята на нещо средно между ПР и защитник на властта. Мисля, че съвсем спокойно можем да кажем, че капката, която преля чашата, беше нахлуването в президентството.

- Вие искате оставката на този главен прокурор или искате промяна в статута на главния прокурор?

- Ние ще излезем на следващите предсрочни избори с ясни предложения какво трябва да се направи в съдебната система. В това число и по отношение на статута на главния прокурор. Ако протестите постигнаха нещо вече, то е, че никой не може повече да неглижира тази тема.

- Вие сте в партийното ръководство на БСП. Как си обяснявате факта, че от 2015 година насам при всяко заговаряне за реформа на съдебната система и конституционни промени, БСП на практика споделяше еднакви позиции с ГЕРБ и ДПС? Именно 2015 година с гласовете на тези три партии конституционните промени, т.нар. "исторически компромис", не бе одобрен?

- Въпросът за главния прокурор стои в общественото внимание от средата на 90-те години. Така нареченият исторически компромис, дебатът за квотите, до голяма степен завзе публичното пространство. Ето виждате, че и ГЕРБ сега яха тази тема с предположение за разделение на ВСС на две. Не знам дали в периода, за който говорите, парламентарната ни група е заела достатъчно убедителна позиция.

Това, което трябва да се каже обаче, е, че големият проблем се крие в няколко текста, които засягат т.нар "надзор за законност" и "методическо ръководство" на главния прокурор. Не че сами по себе си те са грешни, въпросът е, че те се превърнаха със силата на практиката в нещо, което позволява на главния прокурор да се меси абсолютно навсякъде в обществения живот. Например: да разпорежда проверки в отделни министерства, да критикува министри и т.н., или да злоупотребява, както се говори, с методическото ръководство. Това съвсем не значи, че той може и би трябвало да може да се бърка в дела на отделни прокурори.

Има още един текст в конституцията, обаче, за който никой не говори. И той е, че прокурори, съдии и следователи се подчиняват само на закона. Искам да кажа обаче следното: че тази йерархическа структура, която конституцията позволява, се изроди до пълен контрол от страна на една личност над всички останали прокурори.

- Все пак, именно надзорът за законност и методическото ръководство беше в основата на онази неслучила се реформа, срещу която БСП гласува. Там централната тема бяха квотите. Кога БСП претърпя този катарзис?

- БСП претърпява и търпи еволюция и развитие, включително и по тази тема. Не виждам нещо лошо. БСП се озова в последните няколко години от партия, срещу която се протестираше, до партия, която подкрепя протестите.

- По темата, включваме и зрители: Ангел Нейчев ви пита – защо БСП се страхува да иска оставката на главния прокурор? Аз бих допълнила, защо едва наскоро я поискахте, а преди това оставяхте впечатлението, че сте едно мнозинство с ГЕРБ и ДПС в мълчанието си по темата за Цацаров, а после и Гешев?

- Били сме резервирани. Но това не е въпрос на страх само, както казва господинът. Макар че притесненията от назованите от вас фигури има. И то е не само в БСП, а във всички политически сили. Една от причините за това притеснение е фактът, че една политическа кариера до голяма степен може да бъде заличена с едно мърдане на пръста на господин главния прокурор.

- Т.е. политическата класа се страхува от държавното обвинение?

- Да. Нима това е новина? Но има и друго, което бих искал да кажа тук. БСП е партия дълбоко привързана към конституцията от 1991-ва година и разделението на властите, регламентирано в нея. Искането на оставка на главния прокурор, или на когото и да е, не трябва да бъде превръщано в лайтмотив за всяко нещо. Ето защо нашите думи имат своята тежест в момента, освен всичко друго, и поради еволюцията, която партията ни претърпя.

- Споменахте, че БСП от партия, срещу която имаше протести, се е превърнала в партия, която подкрепя протестите. БСП обаче я няма на този протест. Нещо повече: Корнелия Нинова бе освиркана наравно с председателя на парламента Цвета Караянчева преди около месец на излизане от БНТ. (лапсус - председателката на групата на ГЕРБ Даниела Дариткова беше в БНТ заедно с Нинова - б.р.) Защо хората не припознават основната опозиционна партия?

- На първия ден на протеста ние бяхме пред президентството. Оттам нататък страшно много хора – симпатизанти, членове и разпознаваеми лица на БСП се включват в протеста по един или друг начин. Колкото за случката след "Панорама" – не ми се струва, че протестът беше насочен срещу Корнелия Нинова.

- И все пак – Корнелия Нинова бе разпозната и освиркана.

- Онзи ден ни замеряха и нас пред парламента с яйца и домати. Имам предвид – депутатите от опозицията. Но нека бъдем искрени: голяма част от протеста е насочен срещу цялото политическо статукво. За много хора БСП е част от това политическо статукво. И това е напълно обяснимо, защото това е най-старата партия. Която освен всичко има и сериозен принос за прехода – за неговите постижения, както и за неговите грешки. Това, което виждам и ми се струва справедливо да се отбележи, е, че в протеста БСП има своето място, тя не излиза на първите позиции, но ние сме съпричастни с две ясни искания – за оставка на правителството и главния прокурор.

Да ви върна на темата. Малко факти. Няколко социологически агенции вече отреждат на БСП мястото на втора политическа сила. ГЕРБ се срива в подкрепата си, но БСП си остава след нея. Защо?

- Първо, това не е фактология, а социологически проучвания и моментът, в който се намираме, е доста турболентен и не знам до каква степен може да се измери точно. ГЕРБ обаче продължава да е и остава една много силна политическа формация. Който си мисли, че ГЕРБ е дестабилизирана до степен да се срине и който си мисли, че протестът е успял, а оставката е едва ли не налице, според мен се заблуждава. БСП се доближава до ГЕРБ, дали защото ГЕРБ падат или ние се качваме, в случая няма значение.

- Напротив, има значение. Не се качвате, просто ГЕРБ спадат.

- Добре, но въпросът е, че ние сме единствената в момента достатъчно силна политическа сила, за да застраши сериозно и реално хегемонията на ГЕРБ.

- Само да кажете как реално застрашавате хегемонията, за която говорите? С вот на недоверие, продължил два часа?

- Продължи толкова, колкото позволява правилникът. Показахме, че парламентарното мнозинство не отразява основните обществени настроения.

- Не си ли противоречите – хем ГЕРБ имат голяма подкрепа, хем парламентарното мнозинство не отразява обществените настроения?

- Да, остават силна партия. Но съвсем не са онази партия, която спечели изборите преди три години и половина. За да съм напълно ясен: ГЕРБ разчита на няколко елемента. Единият е клиентелистки елемент, в това число и административният елемент. ГЕРБ е партия, която успя да изгради структури по цяла България, единствено БСП има такива възможности. ГЕРБ е партия, която разчита на харизмата на Борисов, която макар избледняла още работи от джипа. ГЕРБ е партия, която разчита на властовия си ресурс, продължава да владее изборния процес, включително и най-неприятната му технология. ГЕРБ не е паднал и лесен противник. Затова протестът трябва да остане обединен в базовото си искане: оставка и нови честни избори.

- Господин Зарков, заговорихте за нови честни избори. Говори се за служебен кабинет на президента Радев. Вярвате ли, че той може да организира честен изборен процес, ако се стигне до негов кабинет?

- Тук не става дума за вяра. Става дума за негова отговорност. Той я е поел като президент. Имаше възможност да натрупа опит и мисля, че е извадил своите поуки. Президентът ми се струва, че изпълнява сериозно ангажиментите си.

- Ако се стигне до служебен кабинет – ще имате ли амбиции като партия да има ваши представители в него?

- Не. Та ние издигнахме непартиен кандидат за президент в лицето на Радев, за да има президент на всички българи, а не президент на БСП.

- Нормално ли е президентът на българите, а не президентът на БСП, както твърдите, да излезе сред протестиращите и да размаха юмрук?

- Моля ви, недейте с тази пропаганда за размахания юмрук. Вдигна ръка за поздрав.

- Да, поздрав, но свит в юмрук.

- Но това заплашително ли е?

- Да се върнем на темата – трябва ли президентът да заема така категорично дадена страна?

- Ами, когато е убеден, че е на правилната позиция. Ние не сме в нюанси изобщо. Когато президентът излиза и казва "Мутри вън!" и казва, че това е протест на почтените срещу непочтените – не може да има нюанс.

- През 2013 г, когато президентът Плевнелиев свали доверието си от кабинета на БСП и ДПС, вашата партия имаше много остра позиция. Твърдяхте, че президентът няма право на подобно нещо.

- Истината е, че президентът не дава доверие на едно правителство, та да го снема. Но това са два въпроса.

- Президентът Радев използва същите думи.

- Да, явно се получи като практика. Президентите в България имат сравнително ограничени правомощия, но висока степен на легитимност, заради прекия им избор. Ето защо Радев предприе два хода – свали доверие от правителството и слезе при протестиращите. Дали е правилен ходът му за сваленото доверие или не – не се наемам да кажа, но слизането при протеста беше правилен ход.

- Пак през 2013 година Сергей Станишев като лидер на БСП на пресконференция каза, че около КТБ има олигархичен кръг, в който се включва и депутатът Делян Пеевски. Минаха седем години оттогава, но малко хора в БСП се осмеляват да произнесат името на Делян Пеевски. Страхувате ли се?

- В лично качество не мога да кажа, че се страхувам от Пеевски или че някой конкретен от БСП се страхува от него. От Пеевски се страхуват много хора, така както говорихме за главния прокурор. Това се случва не на последно място, защото знаете силата на медиите на Пеевски и начинът, по който те агресивно съсипват репутации. Така че никой не търси начин да си го превърне във враг.

Колкото до непрекъснатото споменаване на Делян Пеевски във всякакъв контекст – не мога да кажа дали е правилно или не, по простата причина, че не разполагам с достатъчно информация по отношение на тази митологизирана личност. Очевидно е, че той не е просто един депутат. Защото има по-голямо влияние от депутат, ако го сравним с мен, например. Това се дължи от една страна на факта, че разполага с медийна империя, а от друга страна, че разполага с огромни капитали и влияние в различни бизнеси. И оттам нататък започват приказки, които аз нямам инструменти да проверя дали са верни или не.

- Защо да нямате инструменти? БСП опита да инициира анкетна комисия за отношенията на Васил Божков с ГЕРБ. Не можете ли да поискате подобна анкетна комисия за Пеевски?

- По кой въпрос да го направим? Къде да търсим дали влияе? В медийната сфера е очевидно, но иначе къде?

- Например в съдебната система, господин Зарков. Има признания и на г-н Пенгезов, и на бившия съдия Методи Лалов, че г-н Пеевски има влияние там.

- Това е интересен въпрос. Не знам защо не сме се опитали да проверим това. И тази тема трябва да бъде обект на дебат. Тъй като действително името на Делян Пеевски се свързва непрекъснато със съдебната власт и влияние върху нея. Не знам доколко една анкетна комисия може да установи дали това е така или не. Още повече ако видим последния си опит с анкетни комисии, оглавявани или от управляващите, или от ДПС, както се случи в последните пъти... Но да, заслужава си да се проучи.

- Ако не в парламента – имате членове на ВСС, които имат право да искат подобно нещо.

- Не, нямаме членове във ВСС, защото няма партийни квоти там. Има членове, излъчени от партии, но те не са техни представители.

- Да, даже през 2017 г. вие призовахте членове на съдебния съвет, прясно избрани от парламента, да бъдат независими. Виждате ли тази независимост сега?

- Не знам дали ВСС е независим, но съвсем не съм доволен от работата на съдебния съвет. Той не успя да обърне тенденцията, която беше заложена от предишния ВСС, която бе тенденция на скандалджийско поведение, на поведение откровено насочено срещу Лозан Панов, на поведение раболепно към главния прокурор.

- След като констатирате това, не смятате ли, че предпоставка за подобно нещо бе именно начинът на избор на парламентарната квота, в която БСП влезе със своите 80, по онова време, гласа? Вие влязохте в договорката, нали така?

- Не съм сигурен, че договорка е точната дума.

- Как да не е точната дума, като договорката за квотното разпределение – коя партия колко души ще вкара във ВСС, беше известна и публикувана в редица медии седмици преди гласуването?

- Няма да се оправдавам, ще се опитам да обясня. Конституционна процедура изисква мнозинство от 2/3 от депутатите. Със своите 80 човека БСП имаше блокираща квота. Бяхме изправени пред избор – да оставим да действа старият ВСС, който съвсем не беше радостен, или да подновим състава му. Ние предложихте 6 кандидата за три места.

- Да, но оставихте избора в ръцете на ДПС и ГЕРБ.

- Такава е процедурата. Математическата задача беше невъзможна. Или ние не подкрепяме никого и остава старият ВСС, или залагаме на новите хора – предложени от ГЕРБ, "патриоти" и т.н. по съответното разпределение, ако е имало такова негласно. Да, ние участвахме. Но без нашето участие сега щеше да функционира старият ВСС.

И да – разочарован съм от новия Висш съдебен съвет. Това не ни разтоварва от отговорност.

- БСП ще има ли свои предложения за конституционни промени?

- Амбицията ми е да има. Но те трябва да бъдат концентрирани в частта съдебна власт и да доведат включително до прекратяване на мандата на този Висш съдебен съвет. Не мога да реша сам, разбира се. Това е партийна работа. Но искам да кажа следното: цялата сила и полезно действие на тази гражданска енергия, която се изсипа срещу корупцията с фокус върху съдебната реформа, ще принуди всяка една партия, която участва в следващите избори, да има такива предложения.

Последно променена в Четвъртък, 20 Август 2020 19:12
Оценете
(1 глас)
Прочетена 73 пъти
Ludogorie info

www.ludogorie.info

Оставете коментар

Пояснителен текст относно коментарите...